П.П."Средна европейска класа" -

All
Актуални новини [38]
Събития [0]
Есмерай Ибрям: Ако загубя духа си, значи съм спряла да живея
08.10.2015 Жоро

Къдрокоса, симпатична и с невероятно чувсто за хумор. Зад всички тези качества стои републиканската и еропейска шампионка по тласкане на гюле – Есмерай Ибрям. Параолимпийката ръководи спортен клуб "Джавелин" за хора с увреждания, който се посещава от 20 души - баскетболисти, атлети и щангисти. Тя стана пета в света след участието си на световните игри в Сочи.

Тежка катастрофа преди 11 години приковава Есмерай към инвалидната количка, но всички могат да завидят на смелия й дух и прекрасната усмивка. Прибирайки се от Слънчев бряг 23-годишната тогава  Есмерай загася светлините на колата, блъска се в мантинелата и чупи гръбнака си.

„Загубих управлението на колата, защото не беше моята. 6 месеца бях в болница, имам 7 операции. Лекарите ми казаха, че няма да мога да ходя, но аз си мислех, че като ми се оправят ребрата и проблемите ще свършат. Един ден се събудих и кракът ми падна от леглото. Не можах да го вдигна и разбрах какво се случва. След това се заразих в болницата с менингит и реших, че това е краят“, спомня си Есмерай. Неотлъчно до нея е кандидатът за общински съветник от СЕК Георги Манев, при когото Есмерай работи преди катастрофата.

„Докторът ми каза пред нея, че не й остава много, а тя се премири. Заявих й, че повече няма да й помагам и я оставям. Есмерай придоби такава смелост, че и аз й завидях“, разказва Георги Манев. След като излиза от болницата, младата жена отива лично при лекаря и му казва: „Виж ме аз оцелях!“.

34-годишната дама от Исперих е кандидат за общински съветник в Бургас от СЕК. Средна европейска класа е под номер 26 в интегралната бюлетина, а нейният преференциален номер е 34.

На въпроса защо се реши на тази стъпка, Есмерай без да се замисли казва, че хората с увреждания като нея имат доста проблеми и тя с гордост може да им помага с промени.

„Докато здравият човек не обуе обувките на друг, няма как да разбере проблема му. Понякога се правят рампи, които не вършат работа. В крайна сметка ние имаме специфични нужди и потребности,  които би трябвало да могат да се защитават. Има доста хора, които не излизат, защото нямат асансьори, а като не напускат домовете си, те не могат да общуват с други хора. Това от своя страна води до проблем със социализирането им“, счита Есмерай. Според нея в Бургас няма и много работни места за хората с увреждания, а липсата на личен асистент е другият наболял проблем.

„Водя се седящоболна и затова не ми се полага личен помощник. Такъв имат само лежащоболните, което е пълно безумие. Считам, че Общината трябва да отделя внимание за хората с увреждания.

Ние спортистите се състезаваме и би трявало нашите условия да са същите като на здравите състезатели“, уточни Ибрям.

Като пример тя посочи зимните месеци, където няма къде да хвърля гюле, а именно февруари месец са й състезанията в Арабските емирства.  

Есмерай е на мнение, че гласът й в новия общински съвет ще е необходим, за да може специфичните нужди на хората, които са като нея, да бъдат обяснявани от първо лице.

Младата жена живее във „Възраждане“ и трудно се справя на излизане от дома си до колата, която е на една ръка разстояние от входа на блока. Проблемът е с пътя, който е полунаправен – от павета и асфалт.

„Отскоро съм в спортна количка, с която е много трудно да се движа. Улицата пред нас е разбита и навярно ако съм с количка като танк ще мога да се справя“, обяснява Есмерай.

Тя поставя като проблем и достъпа до морето. Според Ибрям за хората с увреждания са нужни специалните приспособления за влизане във водата.

Есмерай е убедена, че щом живеем в голям, европейски град и общинският бюджет е огромен, не би имало пречка за закупуването на тези приспособления.

Като всяка млада жена Есмерай също умее да се забавлява. Това, че е в инвалидна количка не й пречи да води активен живот.

„Тренирам и нямам време за други неща. Правя много неща, които моите приятелки не могат. Сама пътувам до Турция, надграждам собствения си опит и искам да помогна на другите като мен. А духът ми ли? Ако го загубя, това означава, че съм спряла да живея“, казва с широка усмивка Есмерай Ибрям. Ако някой иска да се свърже с Есмерай, може да го направи на личния й профил във Фейсбук