П.П."Средна европейска класа" -

All
Актуални новини [38]
Събития [0]
Константин Бачийски, СЕК: Не трябва да се акцентира върху показни проекти, а върху такива, които ще стимулират икономиката на Бургас
05.10.2015 Жоро

Искаме да намалим административния произвол върху малкия и среден бизнес, каза Константин Бачийски, водач на листата на СЕК в Бургас           

В Бургас имаме индустриална зона, която не работи с нужните темпове, трябват дългосрочни мерки, каза още той

Константин Бачийски е водач на листата на ПП СЕК в Бургас. Той управлява група ИТ компании и осигурява над 50 работни места в страната. Той е представител на малкия и средния бизнес. Бизнесът му вече е на международно ниво, но той работи и създава заетост в България. „Останах тук, реших не да избягам заради системата, реших да остана, въпреки системата и да се пробвам да променя нещо в нея – да подобря условията и начина на живот”, казва за себе си Бачийски.


- Г-н Бачийски, определят Ви като един от най-активните общински съветници в предния местен парламент, който познава добре проблемите на Бургас. Върху кои от тях ще поставите акцента в предизборната си платформа?

- Нашата партия винаги е поставяла акцент върху проблемите на малкия и средния бизнес и създаването и подобряването на условията за бизнес в община Бургас, защото там се създават голяма част от работните места и до голяма част там е потенциалът за развитие на нашата икономика. Наш приоритет е да подкрепяме такива политики. Това е пътят да създаваме средна класа.

За Българи и за Бургас е много важно не какви са минималните работни заплати, а какви са средните за региона. Не може и не трябва да бъдем общината на минималните работни заплати. Много е важно какви са средните доходи на населението. Повишаването им, което касае всеки наш съгражданин, зависи основно от бизнеса. Колкото повече бизнес има в нашия регион, толкова по-голяма е конкуренцията между работодателите и по съвсем естествен път заплатите ще вървят нагоре.

Затова от първостепенно значение за нас е да предприемем мерки, които подпомагат бизнеса и увеличават хората, които се причисляват към средната класа.

- Как може да се случи това?

- Община Бургас работи по много европроекти, но те избират предимно по-лесните начини за усвояване на такива средства – ремонтират се паркове, градинки, пътища и т. н. Ние смятаме, че акцентът не трябва да е само върху такъв тип проекти, а върху такива, които водят до увеличаване на икономическата активност на нашия регион. Много по-трудно е да се изпълняват проекти, които да подпомагат и да привличат инвеститорите и да създават работни места, но това е правилният път за развитие.

- Какъв тип проекти имате предвид?

- В Бургас имаме индустриална зона, която не работи с нужните темпове. За пример давам индустриалните зони на около Пловдив и проектите, свързани с тях. Там са предприети дългосрочни мерки, които запазват политиката занапред, независимо кой управлява. В момента Пловдив е обграден от всички страни с индустриални зони, като досега работещите са шест на брой обединени в проекта „Тракия Икономическа Зона“, който е публично-частна инициатива в сътрудничество с местните власти и институции. Заедно с новообявения проект Индустриален парк-Марково стават седем на брой!

Там целенасочено се привличат както малки, така и големи инвеститори, включително и международни. По този начин се създават хиляди работни места, даже десетки хиляди работни места към настоящия момент, нещо, което толкова много липсва на Бургас. Нещо повече, компаниите се конкурират, търсят обучен персонал и връзка с учебните заведения, които да обучават този персонал.

Много от инвеститорите много често “внасят” високи технологии и съответно повишават изискванията към знанията и уменията на работниците. Икономическите последствия от това са повече знания, повече добавена стойност, по-високо заплащане и жизнен стандарт, което в крайна сметка е целта на нашата политика, защото хората масово напускат страната заради липса на работа или ниските доходи, които получават от своята работа.

Друг проблем е, че Бургас чисто логистично е труднодостъпен.

Който и да е инвеститор избира райони, които да са му леснодостъпни откъм транспорт. Например – ние зимата имаме само полети до две дестинации от Летище-Бургас и те са от сравнително скоро. За да се развива един град като бизнес дестинация, хората трябва да имат удобни транспортни връзки. В Пловдив, например, общините от региона са се обединили във фонд за гарантиране на полетите, който се казва "Фонд за развитие на Летище Пловдив – Южната врата на България" и има за цел да привлича и стимулира авиокомпаниите да поддържат целогодишно полети до Летище-Пловдив. Това, разбира се, би могло да стане и в нашия регион по инициатива на Община Бургас и при обединение на усилията на всички общини в региона, подобно на обединението им за изграждането на регионалното депо за отпадъци, в което участват 9 общини.  Сега държавата стартира проект „Крилете на сезона”, чрез който да се стимулират туристите да идват извън сезона. Община Бургас също би могла да стимулира увеличаването на полетите извън активния сезон, което би довело не само туристи, но и ще улесни и бизнеса.

         

 В следващия ОбС се надявам да влязат повече свободомислещи хора, със собствено мнение независимо от коя политическа партия са, каза Бачийски


Един от акцентите на нашата програма тази година е това, че
искаме да намалим административния произвол върху малкия и средния бизнес и върху обикновения човек.

Защото се оказва, че в България, включително и в нашата община, много от административните органи не са в услуга на гражданите, а по-скоро ги репресират.

Голяма част от служителите в администрацията са на доста ниски заплати и начинът, по който биха докарали допълнителни доходи, е да създават спънки и прилагат репресия върху бизнеса и хората, надявайки се да получат нещо под масата. Ние смятаме, че това е много грешна политика и трябва да се пресече.

Когато обикновеният човек е притиснат, много често той се поддава. Ние ще работим за създаване на прозрачност, при която това нещо не би могло да продължава. В момента създаваме орган, до който гражданите и бизнесът могат да сигнализират, когато върху тях е упражнен някакъв административен произвол. В него ще влязат юристи, счетоводители, представители на медии, за да гарантираме прозрачност. Те биха помогнали за решаване на проблема по законов начин, а не под масата. Живеем в 21 век и вече сме 2015 г. Не може да се прилагат методи и механизми, които станаха популярни в зората на демокрацията, а даже и в едни отдавна отминали епохи. Вече сме част от ЕС и трябва да работим по европейски.


На второ място и най-важно е да предприемем мерки в подкрепа на бизнес климата в нашия регион. Големият бизнес има начин да се защитава. Малкият и среден бизнес обаче има нужда от подкрепа за да се развива.

- Това са уязвимите инвеститори ?

- Да, те са най-уязвими, но те са и най-ценни, тъй като добавената стойност, която генерира малкият и среден бизнес, обикновено се влива отново в местната икономика. Когато международни компании инвестират у нас, обикновено печалбите се репатрират и харчат в чужди икономики. Малкият човек от малкия бизнес, когато изкара някакъв ресурс, той обикновено го харчи тук и влага в реалната икономика. Така ефектът се мултиплицира. Това за нас има голямо значение.


Още повече, че големият бизнес е доста мобилен и когато някъде има по-конкурентни и изгодни условия, той се мести много бързо от една държава в друга. За пример мога да дам големия производител на ИТ техника „Dell”, който преди години построи заводи в Ирландия, когато стъпи в Европа, заради ниските данъци и евтина работна ръка. Когато новите страни-членки – Полша, Чехия и Унгария, влязоха в ЕС, заводът се премести в Полша, тъй като правителството оказа подкрепа. Това е пример как големият бизнес е мобилен и отива винаги на местата с най-добри условия за него.

Малкият бизнес живее, работи, генерира добавена стойност и я потребява в региона и трябва да му се помага да оцелее

и да се развива, защото той локално създава устойчиви работни места. А хората не бягат от България, тъй като градинката пред блока им не е оправена, не бягат в чужбина и защото има дупки по улиците. Те бягат, защото няма работни места или работните места, които има, не им дават достатъчно доходи, за да покриват своите нужди.

- Ще продължите ли да се борите местните данъци за средния и дребен бизнес в Бургас да бъдат намалени, а и да подобрявате бизнес климата в региона?
- Точка № 1 в нашата предишна предизборна програма през 2011 г. беше намаляване на такса битови отпадъци за нежилищни нужди, т. е. за бизнеса. Тогава тя беше една от най-високите в страната – 11 промила. За сравнение – във Варна беше 3,9, Пловдив – 5, Стара Загора – 4, в Сливен беше 1,4 промила. В Бургас имахме в пъти по-висока стойност. В София имаха 11 промила, но те си изхвърляха боклуците на 120 км в Пловдив и Карлово. Въпреки че ние ги изхвърляхме в рамките на нашата община, плащахме като софиянци.

Благодарение на усилията и разкритията, които направихме по тази тема в рамките на мандата, от СЕК успяхме да създадем условия тази такса да падне. Ние поехме ангажимент, който успяхме да изпълним. Смятам, че човек каквото обещава, трябва да го спазва или поне да прави всичко възможно то да се случи.

Политикът не трябва да забравя обещанията на следващия ден след изборите, а точно обратно – той трябва да започне да работи за тях.
Още на първото заседание на ОбС аз направих това. Бях проучил, че Общината има 4 млн. лв. излишък за една година и още на първото заседание на общинския съвет предложих таксата за битови отпадъци за нежилищни нужди да намалее. Тогава от администрацията ми обясниха, че излишъците се пазят за депото в „Братово”, затова не можело да се ползват. Впоследствие при подробно проучване по въпроса се оказа, че депото е регионално, прави се от 9 общини и от 43 млн. лв. – 34 млн. лв. се дават от ЕС и съфинансирането е общо 9 млн. лв. за всички общини в проекта. От администрацията ми обясниха, че частта на Бургас била по-голяма, тъй като населението е повече, но така и не отговориха каква е тя, макар че като общински съветник имам право да получа тази информация.
Накрая при отчета на кмета в края на годината имаше данни за европроектите. За този пишеше, че от 43млн.лв, 34 млн. лв. се дават от ЕС, 6 млн. лв. се дават от държавата и 3 млн. лв. – от общините. Съфинансирането от Община Бургас се оказа само 284 хиляди лв. при излишък от средно от 4 млн. лв. годишно.

Когато кметът искаше отново да завишим такса битови отпадъци, защото всяка година правим излишък, вдигаме с около 2 млн. лв. парите за такса битови отпадъци и на следващата година отново събираме повече средства, тъй като строят нови сгради. А както знаем – такса битови отпадъци се изчислява върху данъчната основа на имота или върху отчетната стойност.

При последното предложение да се увеличи такса битови отпадъци, аз станах и казах, че само не трябва да се увеличава, но и трябва да се намали. Тогава кметът обясни, че това не може да стане тъй , като парите отиват за изграждане на сметището. А аз го попитах – да вярвам ли, че тези 15-20 млн. лв. за четири години ги пази за сметище, или да вярвам на собствения му доклад, че съфинансирането е само 284 хиляди лв.

В резултат на тези и а други разкрития станали свързани с договора за почистване с фирма "Титан" в рамките на няколко месеца предложението за намаляване на такса битови отпадъци беше прието. Сега таксата за нежилищни имоти е с около 35% по-ниска, отколкото през 2011 г. В началото на мандата беше 11 промила , а сега 7 за офиси и 7.9 промила за други нежилищни имоти.

Това показва, че дадена политическа сила дори и да има малко общински съветници, ако те са будни, независими и си вършат работата, биха могли да допринесат за подобряване на условията на живот, а в този случай и на бизнес климата в Бургас.


- Смятате ли, че ако през 2012 г. не бяхте осветил кухата фирма, която искаше да вземе 30 дка на концесия от парк „Езеро” – тази земя вече щеше да бъде загубена?
- Това е едно от нещата, които свършихме пред последния мандат. Запазихме един терен, който щеше да бъде предоставен на частен икономически субект почти без пари. Златният терен в Морската градина за така наречения „Бургасленд” е собственост на всички бургазлии. Колегите имаха намерение да го дават за 5,5 ст. на квадратен метър на месец, при положение че средната цена за наем е 25 лв. за квадрат. Разликата в цената е около 500 пъти в сравнение с цените които Община Бургас събира според наредбата за местни данъци и такси.

 

В схлупена къщичка се оказа адресът на фирмата, която искаше да прави впечатляващ
развлекателен център край морето


Започнах да проучвам тази сделка, тъй като някои от колегите от ГЕРБ ме обвиниха, че спирам развитието на града, тъй като се противопоставих да предоставяме на безценица на толкова атрактивни активи собственост на бургаската общественост. Те твърдяха, че това е мощна фирма с голям опит в увеселителната дейност – повече от 20 години.

Възпротивих се на ниската цена, тъй като преди това бях уредил бургаски лекари да се обучават напълно безплатно в университетската болница в Германия и малко преди това бях дал предложението. Тя е стъпила върху основите на болница, създадена 1307 г., в която медицината се развива повече от 700 години.

Имаше възможност безплатно да обучаваме и повишаваме квалификацията на бургаски лекари 

в тази болница. Единственото, което трябваше да направим, е Общината да поеме разходите за транспорт и пребиваване на тези хора. Те можеха да повишат своята квалификация във всички специалности, по които бургаското здравеопазване има нужда.  Тъй като моите разкрития за такса битови отпадъци съвпаднаха с това предложение, колегите наказаха всички бургазлии, като отхвърлиха това добро за всички нас предложение. Здравеопазването у нас не е на необходимото ниво, а и много от добрите лекарите бягат в чужбина, затова е много важно за здравето на всички граждани на Бургас да подобряваме квалификацията на тези хора, които остават и работят в нашия град.

Трябваше да заделим в бюджета 30 хиляди лв. годишно, за да могат бургаските лекари да ходят на обучения в Германия.

При гласуването на докладната за парка „Бургасленд” аз попитах защо нямаме пари да повишим качеството на здравеопазването в града, а там, откъдето можем да вземем стотици хиляди или милиони левове, ние не го правим.

След като бях обвинен, че спирам развитието на града и това е велик инвеститор, който не е за изтърване, аз реших да проверя историята му. Влязох в Търговския регистър на Англия и се оказа, че фирмата е сменила името си 3 пъти за последните 12 месеца, като само преди 6 месеца се е казвала нещо рода на „Bulgarian real estate and development”. Това меко казано ме шокира.

Как така инвеститор, който 20 години работи в управление на паркове тип „Дисниленд”, ще има такова име.

Като проверих адреса, се оказа, че това е малка схлупена къщичка на 100 км от Лондон. Платих със собствени средства отчетите за пет години назад на въпросната фирма – оказа се, че „великият инвеститор“, който развива този бизнес от 20 години, няма нито 1 цент оборот, тоест фирмата е от тима на така наречените фирми тип пощенска кутия. Благодарение на тези разкрития лъсна схемата и тази златна територия беше спасена.

- Останахте ли разочарован от това, че предотвратихте това общината да загуби 30 дка, но се появи друга подобна фирма? Изготвихте условията, които защитиха земята и сега „Мостовик” само бави изпълнението на проекта за „Океанариум” вече върху 130 дка в Морската градина?

- За реализацията на проекта за „Океанариум” също имахме големи притеснения, но поне зад него изглежда да стоеше сериозна фирма със сериозни обороти. Както виждаме, все още няма развитие и по този проект. За съжаление част от нашите опасения може би са на път да се сбъднат. Дано този проект да се реализира, защото ще бъде голяма загуба за Общината, ако тази територия не може да се използва следващите 35-40 години по подходящ начин. Ние бихме подкрепили всяка една инициатива, с която се създават работни места в града, стига Общината също да защитава своите интереси.

- По какви други казуси работите?

- Другият болен проблем, по който работим много сериозно, е сделката за стадион „Черноморец”. Тук имаме 140 дка, и то терен, който е в широкия център на Бургас, градът почти отвсякъде е заобиколен с вода и почти няма такива големи площи, които биха могли да се използват. Това съоръжение е строено и с доброволния труд и дарения на десетки хиляди бургазлии. Познавам много хора, които са ми разказвали как навремето са помагали и са дарявали за изграждането му. Това съоръжение е собственост на всички бургазлии и ще е много лошо, ако Община Бургас го загуби, защото в момента е изкарано частично на публична продан.

Проблемът е, че Общината до този момент се появява като недобър стопанин. Не виждам да има желание и да разреши проблемът със стадион "Черноморец".

Като член на временната комисията за спасяването на стадиона ми бяха дадени данни, че дружеството дължи 30,5 млн. лв. При искане от моя страна на информация как са възникнали тези задължения, кога за падежите по тях, кой ги е одобрил, кога и защо не са платени, получихме отговор само за около 600 хиляди лв. Поискахме ОбС да продължи дейността на Комисията и да ни упълномощи за достъп до документацията на дружеството. Само че противно на моите очаквания, ОбС не прие това предложение без аргумент.  Изкарах разпечатка от гласуването по докладната и се оказа, че съветниците, които са гласували „против”, са само от една политическа партия – ГЕРБ. Въпреки че кметът многократно обеща да съдейства за решаването на този проблем, делата на групата на ГЕРБ в ОбС не го доказват, тъй като без тяхна подкрепа решение не може да мине в изминалия мандат на общинския съвет.

- Разочарован ли сте от начина, по който гласува мнозинството от ГЕРБ, сякаш напук отхвърляше конструктивните предложения на СЕК?

- Смея да твърдя, че съм разочарован от някои гласувания по предложения, които независимо, че са дошли от други политически формации, са добри за града. Много са примерите, за стадион „Черноморец” е само един от последните. Реално има десетки такива случаи, за които добри предложения, които са от полза на града и гражданите, не са подкрепяни и никой не е изкарал аргумент за това. В повечето случаи, когато съм питал колегите защо, обикновено получавам отговор или че не са разбрали, или че е решение на групата и не могат да гласуват по друг начин…

В следващия ОбС се надявам да влязат повече свободомислещи хора, със собствено мнение независимо от коя политическа партия са.

B местния парламент трябват такива хора, които могат да сложат обществения интерес над личния, за да може нашият град, нашата община да се развива. На Бургас и на България трябват такъв тип хора. Проблемът е, че обикновено в големите политически партии властва тоталитарен стил на управление и решенията не се вземат между самите хора, за да се получи балансиран избор.

Обикновено някой взема едно решение и го спуска надолу, независимо дали то е добро, или лошо.

Заради това въпреки че през годините съм имал предложения да премина или поне да бъда част от листите на големи партии, аз съм отказвал.

Не искам да бъда политически номад и не искам някой да ми казва какво да правя.

За мен политиката е призвание, за мен времето, което отделям, е единствено и само за да подобря условията, в които живеем.  Правя всичко безкористно, аз съм единственият общински съветник, който не си взема заплатата, а я дарява за здравеопазването на Бургас. Смятам, че политиката е обществено полезна дейност и човек не трябва да прави пари от нея. Ако времето, което отделям за нея, го отделям за личния си бизнес, ще изкарам много повече, отколкото е заплатата ми на общински съветник.

За мен е много важно в следващия ОбС да влязат колкото се може повече интелигентни хора, хора, които да мислят за гражданите на Бургас, а не да мислят как са им казали да гласуват или на чии интереси да угодят.

Надявам се в следващия ОбС балансът на силите да бъде такъв, че една политическа партия да няма възможност да има пълно мнозинство и да доминира при вземането на решенията. Защото тогава много често попада в опасността да залита в крайни решения, без да се съобразява с мнението на другите. Така се вземат едни решения, които невинаги са добри за обществеността.

За промяна на това статукво е необходимо да се включат повече хора от различни политически партии, с различни мнения, тогава се вземат балансирани и умерени решения и обикновено обхващат интересите на по-голяма група от обществото.          

 

flagman.bg